Официален език: иврит, идиш, арабски
Климат:субтропичен, средиземноморски по крайбрежието. Средната януарска температура е около 16-18 градуса, а средната юслка е около 24-30 градуса.
Парична единица:израелски шекел
Столица: Йерусалим
Територия: 22 000 кв. км.
Население: 6 276 900 души



Полезна информация:
Израел е държава в Близкия изток, югоизточната част на Средиземно море. Граничи с Ливан, Сирия, Йордания и Египет, но има мирни договори само с последните две държави. Има излаз на Средиземно море, залива Ейлат/Акаба на Червено море, и Мъртво море.

Малката, но плътно населена държава Израел заема близо 75 % от областта, известна като Канаан. Това е историческо място, но и едновременно с това гореща точка, тъй като Йерусалим е еднакво важен за християни, мюсюлмани и евреи. Той е признат като небесен град и от трите религии. Израел е единствената еврейска държава в света. Там живеят и около 50 хиляди български евреи
В Израел живеят главно евреи. Най-многобройните малцинства в страната са израелските араби - мюсюлмани, християни и други. В Израел има палестинска автономия на територията на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа, която е на път да се превърне в отделна държава.

Йерусалим е разположен на Юдейските хълмове и е светиня за цялото човечество. За мюсюлманите това е "Ел Кудс" - Свещения, за евреите – Градът на мира "Ершалаим" и тяхна столица още от времената на Цар Давид. За християните, това е мястото на разпятието на Христос.

Стената на плача, символ на еврейската религия, отправна точка и място за поклонение за евреите от цял свят, е част от подпорната стена от западната страна на Долината на Храма. Западната стена, с височина 15 метра, е била преименувана в Стената на плача, защото евреите, по време на дългото си изгнание, са могли да се връщат тук веднъж годишно и да оплакват разрушението на Храма. Със стената са свързани много традиции, една от които е между каменните блокове да се поставят листчета хартия, на които са написани най-съкровените мечти и молби.

Джамията Ал Акса, в превод - „най-далечната”, се е смятала за най-далечното място до което е стигнал Пророкът. Великолепната Джамия на Омар, или по-известна като Куполът над скалата, е построена през 16 век. Легендата гласи, че скалата над която е построен куполът, се опитала да излети заедно с Мохамед към небето, но архангел Гавраил я е спрял и е оставил следа от своята ръка. Скалата всеки ден се поръсва с ароматно вещество, защото така всеки вярващ, приближавайки се към нея, ще почувства аромата на Рая.

Пътят на страданието се нарича онзи отрязък от пътя, който Христос е минал под тежестта на кръста от Крепостта на Антоний до Голготата. Маршрутът, който ние днес извървяваме не е точно същият, по който е минал Исус. От Крепостта на Антоний, разположена в северозаподната част на ъгъла на Храма, бившата резиденцията на Ирод Велики, днес са останали само следи от пода. Тук Христос е застанал пред Пилат, тук той бива осъден и оттук тръгва към смътта си и към Голготата, която по онези времена се е намирала извън пределите на града.

Божи гроб - Свещената Гробница е най-святото място в Йерусалим, онова което несъмнено апелира към най-съкровените чувства на всеки посетител, без значение от вероизповеданието. Впечатлението което прави това място е силно, тук историята се преплита с легендата и хорското страдание се слива с религиозната вяра. Всеки дошъл на това място ще изпита огромно вълнение и смущение пред вида на църквата. Някога това място се е намирало извън градските стени и е било място за изпълнение на смъртните присъди, било е и много по-високо от сегашното, за да може всеки отдалеч, виждайки нещастните осъдени, да направи извод за себе си и да бъде сплашен. Това място е наречено Голгота от думата „гулголет”, което означава "хълм на черепа", заради формата си, която наистина наподобявала череп и заради това, че по едно предание тук е погребан черепът на Адам.

Този хълм е бил избран от император Адриан през 135 г. за построяване на Форум и Капиталий. Така Адриан е искал да принизи чувствата на вярващите евреи, които почитали тези свещени места. За щастие, за съоръжението на Капитолийският Храм, император Адриан не го е сринал до основите, в които са се намирали гробници, а се ограничил само със запълване на ямите и с изравняване на земята. За целта било докарано огромно количество пръст. Постъпвайки така, е бил създаден огромен земен насип, който послужил за основа на храма и по този начин гробниците били спасени от разрушение.

През 325 г. Елена, майката на Константин Велики и епископ Макарий се уверили, че под Капитолия се намира гробницата на Христос. Разкопките, започнали по заповед на императрицата и наистина веднага откриват почти непокътната гробницата на Христос, а недалеч от това място - кръстовете на Исус и двамата разбойници. На това място през 326 г. Константин започва строителството на първата църква, което продължава до 335 г. По негова заповед всичките камъни е трябвало да бъдат извозени от това място, като оставя само два, единия от Голгота, където е бил издигнат кръстът, а другия – от гробницата на Христос, отделен с огромно кръгло съоръжение, което било кръстено Анастазис, което означава "Възкресение". Тази църква е разрушена от персите през 614 г., като след 15 г. започва реконструкцията на храма, по време на абат Модест и остава непокътната докато халиф ал Хакем не я изравнява със земята през 1009 г. Когато кръстоносците през 1099 г. завоюват града, те намират църквата във вида, в който тя била създадена от император Константин Мономах - тя била красива, но не и такава, която би запазила тялото на Спасителя. Кръстоносците започнали с украсяването и реконструирането на църквата, която била осветена през 1149 г. Църквата е останала в този вид до момента, в който е била разрушена в следствие на силен пожар през 1808 г. Казват, че този пожар не е бил случаен. Така се случило, че западният свят не обърнал никакво внимание към апелите за помощ и възстановяване на църквата - по това време всичките погледи били отправени към събитията свързани с Наполеон. От това се възползвали гръцките монаси, отдавна враждуващи с представителите на латинския свят, които получили разрешение да възстановят църквата, като по този начин стават единствените й разпоредители. Но за съжаление за никакво възстановяване на храма не ставало дума, а системно се унищожавало всичко, свързано с латинската култура.

Днес Свещената Гробница е поделена между шест религиозни общини: католическата, гръцко-православната, арменската (на тези 3 общини се пада доста широка част от храма), коптска, сирийска, абисинска (чийто манастир се намира на покрива на църквата).

На Голготата, където в момента може да се стигне по стръмна стълба, сега има две капели: едната – римско-католическа, а другата – гръцко-православна. В римската капела има две статуи – едната с голия Христос и другата – с Христос, разпнат на кръст. В гръцката капела – мъртвият Исус на кръста. Под кръста се намира върхът на скалата, където, според легендата е бил забит кръстът. Това място е отбелязано със сребърен знак. Между двете капели се намира Стабат Матер в памет на агонията на Мария заради смъртта на сина й.

Гетсиманската градина - думата Гетсиман произлиза от еврейските Гат шемен, което означава „градина, където се пресоват маслини”. Това място е осветено от нощта, в която тук е минавал Иисус, молейки се преди ареста си. През 15 век тук се построява светилище, което по-късно е разширено и преобразувано в Събор на Кръстоносците. Сегашната църква, с голяма и светла мозайка, е била построена от италианеца Антонио Барлуцци в периода между 1919 -1924 г. върху останките на предишните съоръжения. На тавана на църквата са изрисувани гербовете на нациите, дали своя принос за възстановяването на това свято място, на пода пред олтара лежи трънният венец от ковано желязо, отломък от скалата, на която се е молил Исус според преданието. Мозайката над олтара изобразява Агонията на Христос, а отстрани е Целувката а Юда и Ареста на Исус.